В памет на дядo Вичо, 27 Февруари 2016.

Този блог е посветен на дядо ми, милият ми дядо Вичо, който на 76г. се научи да пише на компютър и написа три чудесни книги. Две от тях са негови спомени как той израства в едно малко но будно за годините си село (Верен, Чирпанско) и заобикалящите го роднини, прятели и познати (1927-2000). И как променливите политически обстоятелства си играят със съдбите им.

Третата книга написва по записки водени по време на престоя си в Йоханесбург, ЮАР (2003-2005), на гости на малката си дъщеря, Живка.

С удоволствие и интерес ги прочетох, макар да съм от друга генерация, и се надиявам те да се харесат и на вас.

Александра (внучка)


Отворете линка да свалите две от книгите:

Click here to view Дядо Вичо.

Видю Минчев Кондарев

Видю Минчев Кондарев

Дедето, както го наричат неговите внуци и пра-внуци, живее в София с неговатa съпруга Марийка. Най-вече живее в спомените си от детството, село Верен, Кондаревия род и Южна Африка.

Роден на 12.01.1927 г. в с. Верен, бивша  Чирпанска околия. Петгодишен става биволарче, на дванадесет овчарче, чирак.

Завършва веренската прогимназия “Васил Левски” и продължава в чирпанската гимназия “П. Яворов”. През зимата ученик, през лятото овчарче. Помага си за финансовата издръжка. Дипломира се през 1946 г.

Учител, бригадир, войник, школник в НШЗО “Христо Ботев”, старшина школник в щаба на Конната дивизия.. Приет е студент, но съдба, става офицер танкист. Завършва ВВА ”Г. С. Раковски” и философия. Извървя пътя от редник до полковник. През 1975 г. се пенсионира. Учител по обществознание и асистент по философия във ВМИ, Пловдив.

Женен за Марийка Христова  Чалъкова - Кондарева. Имат две дъщери: Радка, детска учителка, и Живка, лекар. Двама зетя, оправни и работни, един внук и три внучки. Радват се и на правнуци.

Снимки - Кондарев Род книга втора

"Виждам го, седнал на столче в дворчето на улица „Юнашка”. Вперил поглед на юг към Средна гора. Прехвърля нейните баири и стига в родното Верен. Като на филмова лента пред него минава детството, младежките години, войниклъка, полицейските инквизиции, концлагера, фронта и пак се връща в родното село. Селото, което толкова обичаше и не искаше да се разделя с него. Ето  какво често споделя със своя внук Генади: “Родих се, учих и пораснах на село. Времената бяха трудни и жестоки. Борихме се с неправдите. Нашите идеали бяха идеалите на борците за национално освобождение Ботев и Левски, на революционерите от Великата френска революция: “Свобода, братство и равенство!” Вярвахме и се борихме за осъществяването на тези идеали. Преживях полицейските инквизици, концлагера, участвах в Отечествената война, неведнъж животът ми е висял на косъм, но вярвах. Може да е било утопия, но вярвах. Днес вие в какво вярвате, на какво се надявате. Какъв е вашият идеал?" 

Дядо Вичо до ЮАР и Обратно